От какво изплетено си ти сърце?
От нежни струни на музикална магия
или от огън, способен да създава стихии…
В теб причудливо в едно са се скрили
любов и омраза, смелост и страх,
щастие и болка, сила и гняв.
Бушуват бури от тъга понякога в теб
и сякаш се превръщаш в моряк,
незнаещ пристан и бряг.
След миг обаче способно си да
изплуваш на повърхността и да
стигнеш брега на щастието и радостта.
Ти знаеш какво е да боли без дори
да има рани и как от щастие да се лети,
но с криле невидими.
В теб, сърце, скрити са най-силните
чувства на света, присъщи единствено
на човешката душа.
Но най-важното, което в теб царува
е огънят жив, който може бързо да
сгрява, но и да изпепелява.
Огън в сърцето, който ни дава
способността да вярваме в доброто
и да го различаваме от злотото,
да прощаваме и да не нараняваме,
във вярност да се вричаме и най-вече
безкористно и от сърце да обичаме!
P. S. Сърце, раздаващото обич, никога не остава празно.
