В ерата на онлайн удобствата и ударната дигитализация, дори книгите имат свой електронен аналог. Аз обаче съм от хората, които в това отношение залагат на класиката. Съвсем различно е усещането да държиш книга в ръцете си и да разлистваш всяка нейна страница. Преживяване, което няма как да получиш в електронен вариант.
Когато става въпрос за книги, всъщност няма значение дали са в дигитален или традиционен формат. Най-важното е те да присъстват в ежедневието на всеки. За мен, като един страстен почитател на книгите, четенето се е превърнало в нещо повече от хоби. Това е моето време за релакс, в което чрез книгите откривам нови хоризонти пред себе си, нови знания и вълнения. Любовта ми към книгите ги превърна в неразделна част от ежедневието ми. До такава степен съм запалена по книжния свят, че щом вляза в книжарница или библиотека, заприличвам на малко дете в сладкарница. Мога да прекарам часове в разглеждане на книжните съкровища по рафтовете без да усетя как се изнизва времето. Иии… ми се иска да си тръгна минимум със 100 книги. : D
За мен времето, което отделяме, за да прочетем дадена книга, никога не е изгубено. Да, понякога сюжетът не ни грабва от първите страници, но със сигурност винаги има какво човек да научи. От една и съща книга различните читатели ще вземат за себе си по нещо различно. Затова обичам да казвам, че в една книга има точно толкова поуки, колкото са на брой хората, които я прочетат. Колкото повече читатели, толкова повече различни гледни точки и изводи.
Докато преоткриваме нови светове с книга в ръка, се създава идилия, която е невъзможно да бъде описана с думи. Тя е усещане, което стои на една книга разстояние от нас, а понякога и само една страница е достатъчна, за да се докоснем до нея. Това е незаменимото време, в което отделяме внимание на себе си, отдавайки се на любимо занимание. Буквално четенето на книги е моят начин да съчетавам полезното с приятното. Така удоволствието от четенето пряко се свързва с привилегията да надградиш познанията и културата си.
Книгите всъщност са начин, чрез който можем да бъдем на две места едновременно – в своя реален свят и този, в който ни отвежда сюжетът на книгата. Има книги, които сякаш са създадени, за да бъдат препрочитани, а други са така написани, че можеш да ги прочетеш не повече от веднъж, просто защото сюжетът им остава незаличима следа в съзнанието на читателя. Да не забравяме и удоволствието, което ни връхлита, когато прочетем последната страница от една книга. Това е моментът, в който се чувстваме удовлетворени и горди със себе си, че сме добавили още една книга къв списъка с прочетените.
Всяка прочетена от нас книга ни издига едно стъпало по-нагоре към достигане на слънчевата и цветна страна на живота. Използвайки умело наученото от книгите, може да преодолеем и най-високите стени по пътя си, които ни пречат да направим мечтите си реалност. По своята същност всяка книгата е предмет с материален характер, в който обаче всяка страница носи душевност. Просто трябва да си позволим да прекарваме повече време с книга в ръка, готови да преотриваме нови хоризонти с усмивка.
P. S. Книгите са прозорец към света и самите нас. Позволете си да бъде отворен често, за да влизат свежи знания и мисли в кръгозора ви.
