Всеки свърза детството си с различни неща. Някои на първо място ще се сетят за безгрижните игри и ожулените колене, а в съзнанието на други пък ще изплуват любимата играчка и балончетата от дъвка (Турбо бяха много яки :D). Порастваме и сякаш леко забравяме какво е да си дете, а всъщност ароматът на детство е само на един спомен разстояние от нас. Ако всеки се замисли ще установи, че свързва детството си със свой аромат – за едни буквално това ще е ароматът на бабини гозби, а за други по-скоро ще е ароматът на свобода и безгрижие.

Спомняте ли си за любимата си играчка от детството, която сте прегръщали, докато заспите? Е, при някой може би не е било точно играчка, както при мен например. Аз съм си имала любими бебешки ританки, без които не съм заспивала. Всъщност не е толкова важно каква и играчката и дали въобще е играчка. От значение е, че тя е свързана със скъп спомен, пропит изцяло с аромата на детство. Към списъка с непринудени и чисти детски вълнения нека добавим и дружното каране на велосипед с хлапетата от квартала, както и игрите на криеница, гоненица и федербал. Нима за мъничко не се върнахте към детските си години?

За себе си мога да кажа, че детството си го свързвам с редица неща – с уханието от бабините кулинарни вълшебства, до ден днешен пък портокаловият мирис ми напомня за предколедна празнична треска, поръсена с голяма доза детско вълнение, а ароматът на градина, пълна с рози и здравец, ме връща към най-съкровените и слънчеви мигове от моето детство.

Ароматът на детство всъщност е пробуждане на позаспали емоции от миналото, носещи със себе си преди всичко слънчево-носталгични усмивки. Така с връщането към детските години откриваме дни изпълнени с непринуденост и невинни лудории, съпътствани от искрена радост по малките неща като нова топка, шоколадово яйце или позволение от родителите ни да останем един час повече навън и да играем с приятели. Може би по-често трябва да оценяваме колко много предимства някои сме имали като деца, макар да не сме разполагали с технологиите, на които съвременните малчугани се радват, и да опитаме да ги заразим с аромата на класическото детство. Може да нямаме снимки за всеки етап от детството си, но имаме нещо много по-важно – запечатали сме в сърцата си вълшебни спомени, които през сълзи и смях ни връщат към свободата на детските години.

Нека обърнем поглед назад във времето и да се почувстваме отново деца, да поиграем мислено на криеница, да се насладим на чувството за безгрижие и да се понесем на крилете на безграничните мечти. Нека отново усетим аромата от вълнението, че навън няма да вали и цял ден ще се впускаме в приключения с приятели и да си припомним радостта от игрите с кучето в двора на баба и дядо. Нима не усещате вече ароматът на своето детство…

Въпреки всичко има един аромат, който не трябва да забравяме, а именно че детството носи най-вече ухание на щастие, което трябва да пазим грижливо в себе си и дори като пораснали деца да се стараем да изпълваме света си с него!

P. S. Красотата на детството остава да расте в сърцата, дори когато пораснем. Поливайте я редовно, като не забравяте детето в себе си. ; )