Ти беше силата безмерна, която с обич семейство съгради

и знаеше как с блага дума сплотеността да съхрани.

Ти бе човекът, който без умора раздаваше се за внуци и деца

и знаеше какво е нужно, за да е спокойно у дома.

 

Ти бе скала непоклатима, на която опирахме се в трудни дни,

и мъдрост безметежна, която научи ни да бъдем по-добри.

Ти беше светлият лъч, озаряващ всеки ден дома,

и бризът на уюта, без който не е същото сега.

 

Ти беше огънят, от който се излъчва най-много топлина

и ледено студената вода, която умело потушаваше гнева.

Ти знаеше как съвет да дадеш, когато бъркаме да ни спреш,

с усмивка радостта да споделиш и мечтите ни смело да подкрепиш.

 

Ти беше безценен пример за достоен човек, за доброта,

за прекрасен родител и съвършена баба.

Ти беше и ще си останеш човекът, който

вечно ще обичам и ценя!

 

---

P. S. В памет на баба ми Танка

---